4.11.2009 г., 22:45

Думи

774 0 5

Диалог ли е това

или кървава корида?!

Със думи удряме,

убиваме, горим...

По тежки те са

от  Хеопсовата пирамида.

Подтискат,

смазващо звучат,

стрелите целят

във сърцето право.

Отровата от нечии души

излива се без свян, направо!

И няма връщане назад -

та думата е хвърлен камък,

но пък съдбата в този свят

накрая взима тежък данък...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Думите убиват, смазват душата...и хората не подозират колко са страшни и за този, който ги изрича и за този, към който са отправени...Желая на всички, които ме четете, щастие и да се стараем да бъдем по-добри!
  • поздрав
  • Кант говори за трето ниво в човешката психика, което подчинява индивида на злото. Понякога думите са негова дреха! Поздрав за стиха
    (и мерси за корекцията, май съм прекалила с многоточията
  • Да, така е - жестоки сме понякога.. Човешко е сигурно...или си търсим оправдание
    Хубаво е!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...