4.11.2009 г., 22:45

Думи

766 0 5

Диалог ли е това

или кървава корида?!

Със думи удряме,

убиваме, горим...

По тежки те са

от  Хеопсовата пирамида.

Подтискат,

смазващо звучат,

стрелите целят

във сърцето право.

Отровата от нечии души

излива се без свян, направо!

И няма връщане назад -

та думата е хвърлен камък,

но пък съдбата в този свят

накрая взима тежък данък...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Думите убиват, смазват душата...и хората не подозират колко са страшни и за този, който ги изрича и за този, към който са отправени...Желая на всички, които ме четете, щастие и да се стараем да бъдем по-добри!
  • поздрав
  • Кант говори за трето ниво в човешката психика, което подчинява индивида на злото. Понякога думите са негова дреха! Поздрав за стиха
    (и мерси за корекцията, май съм прекалила с многоточията
  • Да, така е - жестоки сме понякога.. Човешко е сигурно...или си търсим оправдание
    Хубаво е!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...