9 апр. 2012 г., 10:38

Думи

1K 0 19

От всяка дума се рои вселена

и атоми политат  -  милиони,

енергия, в  безкрая  споделена,

разтапяща  душевните ни  брони...

 

От  дума само – ураган  се ражда,

със пулса  на сърцето ни - лудешки,

и всяка клетка  в себе си съгражда

познание за този миг човешки...

 

От казаното – рани се отварят,

кървящи облаци закапват тихо,

и удари от шпага  задравяват,

но болката във мислите ни скита...

 

И някога, когато  топла дума

погали ни - усмихната и чиста,

променя всичко с дланите незрими –

и цвят в очите може да разлисти...

 

 

Честита Цветница на всички!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...