ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Apr 9, 2012, 10:38 AM

Думи

1K 0 19

От всяка дума се рои вселена

и атоми политат  -  милиони,

енергия, в  безкрая  споделена,

разтапяща  душевните ни  брони...

 

От  дума само – ураган  се ражда,

със пулса  на сърцето ни - лудешки,

и всяка клетка  в себе си съгражда

познание за този миг човешки...

 

От казаното – рани се отварят,

кървящи облаци закапват тихо,

и удари от шпага  задравяват,

но болката във мислите ни скита...

 

И някога, когато  топла дума

погали ни - усмихната и чиста,

променя всичко с дланите незрими –

и цвят в очите може да разлисти...

 

 

Честита Цветница на всички!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0