ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Apr 9, 2012, 10:38 AM

Думи

1K 0 19

От всяка дума се рои вселена

и атоми политат  -  милиони,

енергия, в  безкрая  споделена,

разтапяща  душевните ни  брони...

 

От  дума само – ураган  се ражда,

със пулса  на сърцето ни - лудешки,

и всяка клетка  в себе си съгражда

познание за този миг човешки...

 

От казаното – рани се отварят,

кървящи облаци закапват тихо,

и удари от шпага  задравяват,

но болката във мислите ни скита...

 

И някога, когато  топла дума

погали ни - усмихната и чиста,

променя всичко с дланите незрими –

и цвят в очите може да разлисти...

 

 

Честита Цветница на всички!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0