9.04.2012 г., 10:38

Думи

1K 0 19

От всяка дума се рои вселена

и атоми политат  -  милиони,

енергия, в  безкрая  споделена,

разтапяща  душевните ни  брони...

 

От  дума само – ураган  се ражда,

със пулса  на сърцето ни - лудешки,

и всяка клетка  в себе си съгражда

познание за този миг човешки...

 

От казаното – рани се отварят,

кървящи облаци закапват тихо,

и удари от шпага  задравяват,

но болката във мислите ни скита...

 

И някога, когато  топла дума

погали ни - усмихната и чиста,

променя всичко с дланите незрими –

и цвят в очите може да разлисти...

 

 

Честита Цветница на всички!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...