9.04.2012 г., 10:38

Думи

1K 0 19

От всяка дума се рои вселена

и атоми политат  -  милиони,

енергия, в  безкрая  споделена,

разтапяща  душевните ни  брони...

 

От  дума само – ураган  се ражда,

със пулса  на сърцето ни - лудешки,

и всяка клетка  в себе си съгражда

познание за този миг човешки...

 

От казаното – рани се отварят,

кървящи облаци закапват тихо,

и удари от шпага  задравяват,

но болката във мислите ни скита...

 

И някога, когато  топла дума

погали ни - усмихната и чиста,

променя всичко с дланите незрими –

и цвят в очите може да разлисти...

 

 

Честита Цветница на всички!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....