Останах без думи..
Вече всичко ти казах..Макар и на ум..
Когато всъщност те срещнах,.. те,..
боязливо, направо..страхливо..
се плъзнаха по крака ми.. от там тротоара,
канафката..и във дъжда..отпътуваха бързо на някъде..
А аз под чадъра смутено,.. без тях,..
мачкам ръката ти,.. като последна глупачка..
Оставям всичко..на очите си..
На тъмните кръгове..размазан грим..
На сълзите пъплещи - претендиращи, да са капчици дъжд..
Дори..на мокрият шлифер..
и ..обувките пълни с вода..
Те да говорят,..
щом думите нямаха смелостта..
Valentina Mitova
18/11/2020
© Valentina Mitova Все права защищены