24 нояб. 2020 г., 11:22

Думи

430 0 0

Останах без думи..

Вече всичко ти казах..Макар и на ум..

Когато всъщност те срещнах,.. те,..

боязливо, направо..страхливо..

се плъзнаха по крака ми.. от там тротоара,

канафката..и във дъжда..отпътуваха бързо на някъде..

А аз под чадъра смутено,.. без тях,..

мачкам ръката ти,.. като последна глупачка..

Оставям всичко..на очите си..

На тъмните кръгове..размазан грим..

На сълзите пъплещи - претендиращи, да са капчици дъжд..

Дори..на мокрият шлифер..

и ..обувките пълни с вода..

Те да говорят,..

щом думите нямаха смелостта..

 

Valentina Mitova

18/11/2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...