Останах без думи..

Вече всичко ти казах..Макар и на ум..

Когато всъщност те срещнах,.. те,..

боязливо, направо..страхливо..

се плъзнаха по крака ми.. от там тротоара,

канафката..и във дъжда..отпътуваха бързо на някъде..

А аз под чадъра смутено,.. без тях,..

мачкам ръката ти,.. като последна глупачка..

Оставям всичко..на очите си..

На тъмните кръгове..размазан грим..

На сълзите пъплещи - претендиращи, да са капчици дъжд..

Дори..на мокрият шлифер..

и ..обувките пълни с вода..

Те да говорят,..

щом думите нямаха смелостта..

Valentina Mitova

18/11/2020