12 февр. 2014 г., 00:08

Думите...

724 0 0

Натежават думите.

От камък сякаш са.

С отрова пълнят моята душа.

 

Натежават думите.

Кинжали остри са.

До кръв прерязват моето сърце.

 

Натежават думите.

Метална ръкавица са.

Раздират в сълзи обляното лице.

 

Натежават думите.

Като животно в клетка са.

Защо ли смелост не достига да ги изрека…?

 

 

Натежават думите.

Стрели летящи са.

И зная вече, ще пронижат твоето сърце…

 

Натежават думите.

На глас изречени са.

Сега най-после

ще се запознаеш с моята душа…

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...