12.02.2014 г., 0:08

Думите...

717 0 0

Натежават думите.

От камък сякаш са.

С отрова пълнят моята душа.

 

Натежават думите.

Кинжали остри са.

До кръв прерязват моето сърце.

 

Натежават думите.

Метална ръкавица са.

Раздират в сълзи обляното лице.

 

Натежават думите.

Като животно в клетка са.

Защо ли смелост не достига да ги изрека…?

 

 

Натежават думите.

Стрели летящи са.

И зная вече, ще пронижат твоето сърце…

 

Натежават думите.

На глас изречени са.

Сега най-после

ще се запознаеш с моята душа…

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...