12.02.2014 г., 0:08

Думите...

725 0 0

Натежават думите.

От камък сякаш са.

С отрова пълнят моята душа.

 

Натежават думите.

Кинжали остри са.

До кръв прерязват моето сърце.

 

Натежават думите.

Метална ръкавица са.

Раздират в сълзи обляното лице.

 

Натежават думите.

Като животно в клетка са.

Защо ли смелост не достига да ги изрека…?

 

 

Натежават думите.

Стрели летящи са.

И зная вече, ще пронижат твоето сърце…

 

Натежават думите.

На глас изречени са.

Сега най-после

ще се запознаеш с моята душа…

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...