Натежават думите.

От камък сякаш са.

С отрова пълнят моята душа.

Натежават думите.

Кинжали остри са.

До кръв прерязват моето сърце.

Натежават думите.

Метална ръкавица са.

Раздират в сълзи обляното лице.

Натежават думите.

Като животно в клетка са.

Защо ли смелост не достига да ги изрека…?

Натежават думите.

Стрели летящи са.

И зная вече, ще пронижат твоето сърце…

Натежават думите.

На глас изречени са.

Сега най-после

ще се запознаеш с моята душа…