marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)
287 263
31 янв. 2016 г., 16:30  

Душа 

  Поэзия
311 0 4

Душа

 

Като ледено снежна вихрушка

покрай мен завъртя се съдбата.

Застана отпред. Взе ме на мушка.

И ми разказа играта.

 

Какво е душа: ум, чувства и воля.

От толкова ум оглупях.

И взех да се питам: "Кому да се моля"?

Това и до днес не разбрах.

 

А чувствата, тях дали някой разбира?

Те скрити са в клоунска маска.

Не ги търси никой. Не се и намират.

Покрити са с фина замазка.

 

Воля у себе си тъй и не откривам.

Но дилемата сложна, успях да реша.

От много отдавна, аз вегeтирам.

Затова и... нямам душа.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Димитров, бе написано "вегитирам". А де, то наистина си е за "иад"!
  • Благодаря на всички Ви!
    Белла, за всичко ли пък, трябва да търсим решение...
    Йоана, разбира се, че е "вегетирам"!Добре, че ми обърна внимание на тази правописна грешка. Веднага ще коригирам.
  • Харесва ми как съдбата се оплита около човека и го пита чрез конкретното събитие, човек ли е. Отговорът е действието... Провокиращ стих

    Пп: Не е ли "вегетирам"?
  • "Като ледено снежна вихрушка
    покрай мен завъртя се съдбата.
    Застана отпред. Взе ме на мушка.
    И ми разказа играта."

    Ех, тази съдба, която като че ли на всички ни разказва играта.... Но душата .... тя е някъде там, имаш я Мари Елен, щом пишеш това - значи я имаш. Поздравления за страхотното стихотворение!!!
Предложения
: ??:??