Душа

Поэзия

447 0 4

Душа

Като ледено снежна вихрушка

покрай мен завъртя се съдбата.

Застана отпред. Взе ме на мушка.

И ми разказа играта.

Какво е душа: ум, чувства и воля.

От толкова ум оглупях.

И взех да се питам: "Кому да се моля"?

Това и до днес не разбрах.

А чувствата, тях дали някой разбира?

Те скрити са в клоунска маска.

Не ги търси никой. Не се и намират.

Покрити са с фина замазка.

Воля у себе си тъй и не откривам.

Но дилемата сложна, успях да реша.

От много отдавна, аз вегeтирам.

Затова и... нямам душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)

Димитров, бе написано "вегитирам". А де, то наистина си е за "иад"!

2016-02-02T15:32:01+02:00
marielen65 (Мари Елен- Даниела Стамова)

Благодаря на всички Ви!
Белла, за всичко ли пък, трябва да търсим решение...
Йоана, разбира се, че е "вегетирам"!Добре, че ми обърна внимание на тази правописна грешка. Веднага ще коригирам.

2016-02-02T15:07:27+02:00
limeruna (Йоана)

Харесва ми как съдбата се оплита около човека и го пита чрез конкретното събитие, човек ли е. Отговорът е действието... Провокиращ стих

Пп: Не е ли "вегетирам"?

2016-02-02T11:17:10+02:00
Веси_Еси (Еси)

"Като ледено снежна вихрушка
покрай мен завъртя се съдбата.
Застана отпред. Взе ме на мушка.
И ми разказа играта."

Ех, тази съдба, която като че ли на всички ни разказва играта.... Но душата .... тя е някъде там, имаш я Мари Елен, щом пишеш това - значи я имаш. Поздравления за страхотното стихотворение!!!

2016-01-31T18:14:57+02:00