Душа
Душа
Като ледено снежна вихрушка
покрай мен завъртя се съдбата.
Застана отпред. Взе ме на мушка.
И ми разказа играта.
Какво е душа: ум, чувства и воля.
От толкова ум оглупях.
И взех да се питам: "Кому да се моля"?
Това и до днес не разбрах.
А чувствата, тях дали някой разбира?
Те скрити са в клоунска маска.
Не ги търси никой. Не се и намират.
Покрити са с фина замазка.
Воля у себе си тъй и не откривам.
Но дилемата сложна, успях да реша.
От много отдавна, аз вегeтирам.
Затова и... нямам душа.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
