Душа
Душа
Като ледено снежна вихрушка
покрай мен завъртя се съдбата.
Застана отпред. Взе ме на мушка.
И ми разказа играта.
Какво е душа: ум, чувства и воля.
От толкова ум оглупях.
И взех да се питам: "Кому да се моля"?
Това и до днес не разбрах.
А чувствата, тях дали някой разбира?
Те скрити са в клоунска маска.
Не ги търси никой. Не се и намират.
Покрити са с фина замазка.
Воля у себе си тъй и не откривам.
Но дилемата сложна, успях да реша.
От много отдавна, аз вегeтирам.
Затова и... нямам душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
