28 янв. 2018 г., 20:31

Душа

1.2K 2 2

Душата ми се рони ситно

в дъжда на тъжните ми дни.

Спокойствието ми привидно - 

докрай то ще се изпари.

 

Душата ми умира неусетно,

дерат и кожата провалите

И още съм си все там, дето

бях някога, но без печалите,

 

които все издраха ми душата;

но още вярвам и се боря.

Върви към гибел тя, горката,

а аз пък нямам що да сторя.

 

Не ме харесвай ти по външност,

не се надявай и на хубав секс,

не ме желай за сладко бъдеще,

не ме желай дори за нощ на екс.

 

Не ме харесвай мен, когото виждаш,

не онзи джентълмен, с който излизаш.

Не гледай мойте устни и очи,

а виж душата ми, дето кърви.

 

Обичай нея! Клета и издрана!

Целувай - вместо мене - всяка рана,

че аз съм като нея - слаб, ранен.

Целувай нея! Забрави за мен!

 

Не се лъжи от моята усмивка,

не се мами от моя звънък смях,

че в дългите години аз покривка

от смях и ведрост изтъках.

 

Махни завесата на мойта външност,

гали душата ми с очи,

гали я с дъх - това е мойта същност! 

Това съм аз и много ме боли.

 

Не се лъжи, че с мене ще е хубаво,

И знай, че твоето време е изгубено,

ако очакваш мен като подарък.

Защото аз съм за сърцето камък.

 

За жалост, знай, че аз не съм разтуха,

По скоро, аз за теб - досада глуха.

Да, аз съм мъж, а ти - жена,

Но аз съм слабия. Ти - силната.

 

Словата ти натискат всяка рана,

но стена, щом поискаш да избягаш.

Че на душата моя трябват двама

дълбоките и рани да зарастнат.

 

Рано или късно ще узнаеш

аз какъв съм - ще се махнеш.

Но преди да тръгнеш, миг поспри!

Прегърни ме - слаб, но истински.

 

Рано или късно ще узнаеш

аз какъв съм - ще се махнеш.

Хайде, вече си иди,

да не видиш моите сълзи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Лозанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Виолета!
  • Много силно. Похвално, че искаш да обичат душата ти. Сега доста мъже залагат на външния вид. Ходят на повече процедури от жените, а отвътре празно.
    Поздрави, Александър.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...