Душа

28.01.2018 г., 20:31 ч.

Поезия » Любовна, Друга

993 2 2

Душата ми се рони ситно
в дъжда на тъжните ми дни.
Спокойствието ми привидно -
докрай то ще се изпари.
Душата ми умира неусетно,
дерат и кожата провалите
И още съм си все там, дето
бях някога, но без печалите,
които все издраха ми душата;
но още вярвам и се боря.
Върви към гибел тя, горката,
а аз пък нямам що да сторя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Душа

Искате да прочетете повече?

Предложения