Душа

28 янв. 2018 г., 20:43

Поэзия » Любовная, Философская, Свободный стих

590 0 2

Разум пълен с надежда, чака.

Падение ли пак ще бъде туй?

Кажи душа, ще се покажеш ли наяве?

Питам, този път какво ще стане с нас?

Думи, оковани, жадно се бунтуват.

Затвор на чувства сгушен в храсталак мъглив.

Страхът е тази безпощадна стража.

Кажи душа какво ще стане с нас?

Шев от стара рана прокървя.

Спомени ранени се прокрадват.

Болката за гърлото те стиска, забранява да си уязвима.

Но кажи душа, какво ще стане този път с нас?

Галя_Георгиева (Frea)

2019-06-07T22:10:44+03:00

Благодаря ти за красивите думи
muhaninja (Кирил Ганчев)

2018-11-09T09:05:07+02:00

Страховете пречат на душата, да разцъфти ида покаже най-красивото от себе си, Гале. Нека твоята, не се бои, а да твори, да грее и да носи светлина!
Поздрав!