Mouse-Rat (Ана Ненчена)
36 172
24 июл. 2014 г., 11:50

Душа 

  Поэзия » Любовная
565 0 4

Във жълтата полегнала трева,

загубила цвета си в есента,

дълбоко долу в  мрачна тъмнина

се крие самотна и измъчена душа.

Потънала във мрак и тъмнина,

загърнала се в наметало от мъгла

и сгушена в сълзите на своята душа,

не вижда радост в мъка и тъга.

Останала самичка на света

и скрила се във свойта самота,

живее, плачи и тъжи,

припомня си отминалите дни.

……..

Но ето, слънчев лъч обля я,

намери я във нейната тъма.

Погали я и приласка я

донесе мирис от роса.

И вдигна морната душа

наведената си глава.

Усмихна се и сякаш го разбра:

живот  не спира просто ей така.

© Ана Ненчена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бъди щастлива и ти Дани - усмихната и с много късмет и любов!
    Благодаря за милите думи!
    Поздрави от мен.
  • Отначало много ме заболя и мен от написаното,но финала е страхотен!
    ТОВА е изживян,човешки стих.Пожелавам ти от тук насетне много щастие!
  • Благодаря Лора!
    Радвам се, че ти хареса, трогна ме коментарът ти!
    Поздрави и от мен.
    Ана
  • Много много много силно!!Кара те да се замислиш толкова силно и истински!Толкова е интересно и има разкошен обрат, изненадващо е!Започва с мъка и тъга, но е написано много красиво, силно и нежно.Но после изведнъж те облива такъв оптимизъм, такава топлина, едно толкова силно, позитивно, мило и хубаво чувство!Показва ти колко си силен и те кара да се усмихнеш и да се радваш.Прекрасно е!!Много ми хареса произведението!Заглавието е идеално, разказва за преживяването на една душа и по този начин наистина достига именно до душата ти!!Поздравления!! Бъди щастлив!
Предложения
: ??:??