Душа
Във жълтата полегнала трева,
загубила цвета си в есента,
дълбоко долу в мрачна тъмнина
се крие самотна и измъчена душа.
Потънала във мрак и тъмнина,
загърнала се в наметало от мъгла
и сгушена в сълзите на своята душа,
не вижда радост в мъка и тъга.
Останала самичка на света
и скрила се във свойта самота,
живее, плачи и тъжи,
припомня си отминалите дни.
……..
Но ето, слънчев лъч обля я,
намери я във нейната тъма.
Погали я и приласка я
донесе мирис от роса.
И вдигна морната душа
наведената си глава.
Усмихна се и сякаш го разбра:
живот не спира просто ей така.
© Ана Ненчена Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Отначало много ме заболя и мен от написаното,но финала е страхотен!
ТОВА е изживян,човешки стих.Пожелавам ти от тук насетне много щастие!
-
Благодаря Лора!
Радвам се, че ти хареса, трогна ме коментарът ти!
Поздрави и от мен.
Ана -
Много много много силно!!Кара те да се замислиш толкова силно и истински!Толкова е интересно и има разкошен обрат, изненадващо е!Започва с мъка и тъга, но е написано много красиво, силно и нежно.Но после изведнъж те облива такъв оптимизъм, такава топлина, едно толкова силно, позитивно, мило и хубаво чувство!Показва ти колко си силен и те кара да се усмихнеш и да се радваш.Прекрасно е!!Много ми хареса произведението!Заглавието е идеално, разказва за преживяването на една душа и по този начин наистина достига именно до душата ти!!Поздравления!!
Бъди щастлив!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Благодаря за милите думи!
Поздрави от мен.