Душа
Във жълтата полегнала трева,
загубила цвета си в есента,
дълбоко долу в мрачна тъмнина
се крие самотна и измъчена душа.
Потънала във мрак и тъмнина,
загърнала се в наметало от мъгла
и сгушена в сълзите на своята душа,
не вижда радост в мъка и тъга.
Останала самичка на света
и скрила се във свойта самота,
живее, плачи и тъжи,
припомня си отминалите дни.
……..
Но ето, слънчев лъч обля я,
намери я във нейната тъма.
Погали я и приласка я
донесе мирис от роса.
И вдигна морната душа
наведената си глава.
Усмихна се и сякаш го разбра:
живот не спира просто ей така.
© Ана Ненчена All rights reserved.
