7 мая 2017 г., 11:41

Душа

1.1K 2 6

Заплетен сноп от слънчеви фотони,
проникнал надълбоко в първичната тъма,
опарил чувства, надълбоко скрити в спомена
и провокирал чистата душа.

 

Разпъната от недоверие по пътя си
крещи на ум, вглъбена и в безкраен транс,
душата преоткрила себе си,
волно се полюшва в страстен танц.

 

Пропуска целеустремено сенките,
криволичи по стените на калейдоскоп,
усмихва се, следи с благоговение,
зайчетата в призмата от слънчевия сноп.

 

Приветства залеза оптимистично,
с вяра в утрешния ден,
желания с размах, в дъха стаени лични,
в сълза събрала за рефрен.

 

Душата в мислите се рее
и пляска шумно с криле,
внезапен полъх с ритъм нежен
рисува фини светове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алекс Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...