7.05.2017 г., 11:41

Душа

1.1K 2 6

Заплетен сноп от слънчеви фотони,
проникнал надълбоко в първичната тъма,
опарил чувства, надълбоко скрити в спомена
и провокирал чистата душа.

 

Разпъната от недоверие по пътя си
крещи на ум, вглъбена и в безкраен транс,
душата преоткрила себе си,
волно се полюшва в страстен танц.

 

Пропуска целеустремено сенките,
криволичи по стените на калейдоскоп,
усмихва се, следи с благоговение,
зайчетата в призмата от слънчевия сноп.

 

Приветства залеза оптимистично,
с вяра в утрешния ден,
желания с размах, в дъха стаени лични,
в сълза събрала за рефрен.

 

Душата в мислите се рее
и пляска шумно с криле,
внезапен полъх с ритъм нежен
рисува фини светове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...