May 7, 2017, 11:41 AM

Душа

  Poetry » Other
1.1K 2 6

Заплетен сноп от слънчеви фотони,
проникнал надълбоко в първичната тъма,
опарил чувства, надълбоко скрити в спомена
и провокирал чистата душа.

 

Разпъната от недоверие по пътя си
крещи на ум, вглъбена и в безкраен транс,
душата преоткрила себе си,
волно се полюшва в страстен танц.

 

Пропуска целеустремено сенките,
криволичи по стените на калейдоскоп,
усмихва се, следи с благоговение,
зайчетата в призмата от слънчевия сноп.

 

Приветства залеза оптимистично,
с вяра в утрешния ден,
желания с размах, в дъха стаени лични,
в сълза събрала за рефрен.

 

Душата в мислите се рее
и пляска шумно с криле,
внезапен полъх с ритъм нежен
рисува фини светове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...