23 янв. 2010 г., 13:25

Душа

1.2K 0 6

Разкъсани струни от стара душа

напразно се мъчат с мелодия нова,

не може да влезе във ритъма тя -

от нея какво ли ще искат, за Бога?

 

Обратно изпратена, черна земя,

посланик на истини, тежка прокоба,

да търси спасение май е дошла

в години на завист, интриги и злоба.

 

Самотна, мечтае да срещне в света

душите, с които преди в изнемога

духа са крепили, злочеста борба

със демон вселил се в телата на хора.

 

Проклятие старо, на стара душа

и в този живот се повтаря отново

поредно явяване, трудна съдба -

ще чака с надежда прераждане ново.

 

Разкъсани струни от стара душа,

в безкрая отнесли годините много.

Опомнил се, отговор търся в нощта -

събудил се в пот, прикован от тревога.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...