Jan 23, 2010, 1:25 PM

Душа

  Poetry » Other
1.2K 0 6

Разкъсани струни от стара душа

напразно се мъчат с мелодия нова,

не може да влезе във ритъма тя -

от нея какво ли ще искат, за Бога?

 

Обратно изпратена, черна земя,

посланик на истини, тежка прокоба,

да търси спасение май е дошла

в години на завист, интриги и злоба.

 

Самотна, мечтае да срещне в света

душите, с които преди в изнемога

духа са крепили, злочеста борба

със демон вселил се в телата на хора.

 

Проклятие старо, на стара душа

и в този живот се повтаря отново

поредно явяване, трудна съдба -

ще чака с надежда прераждане ново.

 

Разкъсани струни от стара душа,

в безкрая отнесли годините много.

Опомнил се, отговор търся в нощта -

събудил се в пот, прикован от тревога.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...