Jan 23, 2010, 1:25 PM

Душа

  Poetry » Other
1.2K 0 6

Разкъсани струни от стара душа

напразно се мъчат с мелодия нова,

не може да влезе във ритъма тя -

от нея какво ли ще искат, за Бога?

 

Обратно изпратена, черна земя,

посланик на истини, тежка прокоба,

да търси спасение май е дошла

в години на завист, интриги и злоба.

 

Самотна, мечтае да срещне в света

душите, с които преди в изнемога

духа са крепили, злочеста борба

със демон вселил се в телата на хора.

 

Проклятие старо, на стара душа

и в този живот се повтаря отново

поредно явяване, трудна съдба -

ще чака с надежда прераждане ново.

 

Разкъсани струни от стара душа,

в безкрая отнесли годините много.

Опомнил се, отговор търся в нощта -

събудил се в пот, прикован от тревога.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...