Jan 23, 2010, 1:25 PM

Душа

  Poetry » Other
1.2K 0 6

Разкъсани струни от стара душа

напразно се мъчат с мелодия нова,

не може да влезе във ритъма тя -

от нея какво ли ще искат, за Бога?

 

Обратно изпратена, черна земя,

посланик на истини, тежка прокоба,

да търси спасение май е дошла

в години на завист, интриги и злоба.

 

Самотна, мечтае да срещне в света

душите, с които преди в изнемога

духа са крепили, злочеста борба

със демон вселил се в телата на хора.

 

Проклятие старо, на стара душа

и в този живот се повтаря отново

поредно явяване, трудна съдба -

ще чака с надежда прераждане ново.

 

Разкъсани струни от стара душа,

в безкрая отнесли годините много.

Опомнил се, отговор търся в нощта -

събудил се в пот, прикован от тревога.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петко Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...