Eleya (Елия)
206 431
26 окт. 2017 г., 20:40

Душа 

  Поэзия » Другая
303 2 5

Душата ми е палаво зверче.

Когато е изплашена, се крие

във дупката. Оттам ще изрече

и клетва за безумна орисия,

и дума като горски таралеж -

псувня беззлобна - тънка, но бодлива.

А после, все тъй, без да разбереш,

спокойно безобидна си отива.

 

Отлита безпроблемно. Накъде?

Навсякъде я дебнат зли подмоли.

Достигне ли до светлото небе,

за връщане дори не ще да моли.

Душата ми е истинско зверче - 

през искрени прозорци - две мъниста,

готова е светът да съблече,

но съвестта й да остане чиста.

© Елия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??