Eleya (Елия)
206 431
26.10.2017 г., 20:40 ч.

Душа 

  Поезия » Друга
305 2 5

Душата ми е палаво зверче.

Когато е изплашена, се крие

във дупката. Оттам ще изрече

и клетва за безумна орисия,

и дума като горски таралеж -

псувня беззлобна - тънка, но бодлива.

А после, все тъй, без да разбереш,

спокойно безобидна си отива.

 

Отлита безпроблемно. Накъде?

Навсякъде я дебнат зли подмоли.

Достигне ли до светлото небе,

за връщане дори не ще да моли.

Душата ми е истинско зверче - 

през искрени прозорци - две мъниста,

готова е светът да съблече,

но съвестта й да остане чиста.

© Елия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??