Душата ми е палаво зверче.
Когато е изплашена, се крие
във дупката. Оттам ще изрече
и клетва за безумна орисия,
и дума като горски таралеж -
псувня беззлобна - тънка, но бодлива.
А после, все тъй, без да разбереш,
спокойно безобидна си отива.
Отлита безпроблемно. Накъде?
Навсякъде я дебнат зли подмоли.
Достигне ли до светлото небе,
за връщане дори не ще да моли. ...