Душа
Душата ми е палаво зверче.
Когато е изплашена, се крие
във дупката. Оттам ще изрече
и клетва за безумна орисия,
и дума като горски таралеж -
псувня беззлобна - тънка, но бодлива.
А после, все тъй, без да разбереш,
спокойно безобидна си отива.
Отлита безпроблемно. Накъде?
Навсякъде я дебнат зли подмоли.
Достигне ли до светлото небе,
за връщане дори не ще да моли.
Душата ми е истинско зверче -
през искрени прозорци - две мъниста,
готова е светът да съблече,
но съвестта й да остане чиста.
© Елия All rights reserved.
Сърдечни поздрави!
