Душа във плен
Навън вали, а в мен,
сърцето ми кърви.
Болката не спира,
без теб душата ми замира.
Слънцето изгрява,
луната пак залязва,
а болката във мен,
все така си се запазва.
Душата ме боли,
сърцето ми кърви,
главата ме боли,
за Бога, каде ли си?
Желая погледите ни
в едно да сачетая.
Мечтая да те намеря,
дори да си в безкрая.
Дали ще те намеря,
скъпа моя, мила моя?
Ти плени ме цял, това
вече цял свят го е разбрал!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васко Филипов Все права защищены
