Душа във плен

16 авг. 2006 г., 07:54

Поэзия

794 0 1

Навън вали, а в мен,
сърцето ми кърви.
Болката не спира,
без теб душата ми замира.

Слънцето изгрява,
луната пак залязва,
а болката във мен,
все така си се запазва.

Душата ме боли,
сърцето ми кърви,
главата ме боли,
за Бога, каде ли си?

Желая погледите ни
в едно да сачетая.
Мечтая да те намеря,
дори да си в безкрая.

Дали ще те намеря,
скъпа моя, мила моя?
Ти плени ме цял, това
вече цял свят го е разбрал!