Душа във плен
Навън вали, а в мен,
сърцето ми кърви.
Болката не спира,
без теб душата ми замира.
Слънцето изгрява,
луната пак залязва,
а болката във мен,
все така си се запазва.
Душата ме боли,
сърцето ми кърви,
главата ме боли,
за Бога, каде ли си?
Желая погледите ни
в едно да сачетая.
Мечтая да те намеря,
дори да си в безкрая.
Дали ще те намеря,
скъпа моя, мила моя?
Ти плени ме цял, това
вече цял свят го е разбрал!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васко Филипов Всички права запазени
