aap (Ангел)
938 3644
16 янв. 2025 г., 08:22

Душата 

  Поэзия
79 3 6

Защо ми се плаче... когато имам внуци, които обичам!?

Защо ми горчи, когато съм истински!?

Давам всичко от себе си... но защо, загивам.

Защо ме боли за хора фалшиви!?

 

За вярата в любовта, защо ми горчи...

Не съм от тези, които лесно предават се.

Но боли ме за туй, че любовта ми горчи.

Паяжина, лъжи, изгода, спри сърце.

 

А сълзите не спират – водопад.

Душна, душата моли сърцето...

не, не плачи, не всичко е взето!?

Тишина, сълзи, тъга... защо ми се плаче?

© Ангел Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви ,Приятели,трогнахте ме!Прегръщам ви сърдечно!!!
  • Докато ти се плаче, значи все още си човек.
    Плачът е пречистване от мъртвата хватка на настоящето и от паяжините на бъдещето.
    Отлично си изразил това, Приятелю. Поздравявам те!
  • Не знам защо се сетих за един филм... "Животът е прекрасен" с Роберто Бенини
  • Стегни се Аар! Не всичко е загубено!
    Хубав стих, но много тъжен...
  • Емоционалната картина, която получих от прочетеното, е равносметка на преживяване по пътеката на живота и любовта.
    Поздравления за нарисуваната житейска панорама, Ангел!
  • Добрите хора плачат, защо са чувствителни, Ангел! Защото могат да разберат страдащият човек. А на лошите, не им пука за другите.
Предложения
: ??:??