Душата

Поэзия

349 3 6

Защо ми се плаче... когато имам внуци, които обичам!?

Защо ми горчи, когато съм истински!?

Давам всичко от себе си... но защо, загивам.

Защо ме боли за хора фалшиви!?

За вярата в любовта, защо ми горчи...

Не съм от тези, които лесно предават се.

Но боли ме за туй, че любовта ми горчи.

Паяжина, лъжи, изгода, спри сърце.

А сълзите не спират – водопад.

Душна, душата моли сърцето...

не, не плачи, не всичко е взето!?

Тишина, сълзи, тъга... защо ми се плаче?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Благодаря ви ,Приятели,трогнахте ме!Прегръщам ви сърдечно!!!

2025-01-16T19:35:30+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Докато ти се плаче, значи все още си човек.
Плачът е пречистване от мъртвата хватка на настоящето и от паяжините на бъдещето.
Отлично си изразил това, Приятелю. Поздравявам те!

2025-01-16T18:59:36+02:00
Violet_86 (Виолета)

Не знам защо се сетих за един филм... "Животът е прекрасен" с Роберто Бенини

2025-01-16T10:53:52+02:00
di_t

Стегни се Аар! Не всичко е загубено!
Хубав стих, но много тъжен...

2025-01-16T09:59:27+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Емоционалната картина, която получих от прочетеното, е равносметка на преживяване по пътеката на живота и любовта.
Поздравления за нарисуваната житейска панорама, Ангел!

2025-01-16T08:45:54+02:00