Защо ми се плаче... когато имам внуци, които обичам!?
Защо ми горчи, когато съм истински!?
Давам всичко от себе си... но защо, загивам.
Защо ме боли за хора фалшиви!?
За вярата в любовта, защо ми горчи...
Не съм от тези, които лесно предават се.
Но боли ме за туй, че любовта ми горчи.
Паяжина, лъжи, изгода, спри сърце.
А сълзите не спират – водопад.
Душна, душата моли сърцето...
не, не плачи, не всичко е взето!?
Тишина, сълзи, тъга... защо ми се плаче?