Душата е... къде?

Поэзия

767 8 11

Душата е...
небе
и смее се,
вали.
С дивото орле,
не спира
да кръжи.

Душата е...
земя
и най-уютен
дом,
а цветните поля
са нейният
балкон.

Душата е...
море,
бушува и кипи.
Не може
да се спре,
щом нещо
й тежи.

Душата е...
скала,
пропукана
тъжи.
Жадува
топлина
и слънчеви лъчи.

Душата е...
дете,
с балонче
за игра,
но скрива го
добре,
покажеш ли
игла.

Душата е...
искра
и в тъмното
блести,
все къта си
листа,
а после -
ги гори.

Душа
не се краде.
Раздава се
сама.
Душата е...
Къде?

Навсякъде е Тя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Violet_86 (Виолета)

И тук благодаря.

2022-11-24T08:26:29+02:00
Violet_86 (Виолета)

Благодаря и на теб, Нина. Радвам се, че толкова хора са ме разбрали, защото си е малко странно.

2022-11-23T22:17:25+02:00
ninasar (Nina Sarieva)

Прекрасно!

2022-11-23T22:14:26+02:00
Violet_86 (Виолета)

Ивити, винаги много интересни неща споделяш. Радвам се, че се спря. Как иначе щях да разбера това

2022-11-23T21:56:30+02:00
Ivita_Mirianova (Ивита)

Не е душата във Всемира, който възприемаме. Много повече е.
Наслагване, спомени и избори, които не можем да разгадаем в един живот, а се налага да живеем.
Само Бог знае защо ни изпраща...В този отрязък от време, с тази душа и в тези тела.
Поздрав, Вили! Интересна тема.Много интересна.

2022-11-23T21:39:51+02:00