Душата е... къде?
Душата е...
небе
и смее се,
вали.
С дивото орле,
не спира
да кръжи.
Душата е...
земя
и най-уютен
дом,
а цветните поля
са нейният
балкон.
Душата е...
море,
бушува и кипи.
Не може
да се спре,
щом нещо
й тежи.
Душата е...
скала,
пропукана
тъжи.
Жадува
топлина
и слънчеви лъчи.
Душата е...
дете,
с балонче
за игра,
но скрива го
добре,
покажеш ли
игла.
Душата е...
искра
и в тъмното
блести,
все къта си
листа,
а после -
ги гори.
Душа
не се краде.
Раздава се
сама.
Душата е...
Къде?
Навсякъде е Тя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
