16 янв. 2008 г., 14:27
Душата ми....
Насред провиснали капчуци.
Всред бивши бели балеринки.
Пред дом със вход заключен.
Край мокри, разкривени снимки.
Свита на кълбо, снижена,
прегърнала свойте страхове,
стои душата ми ранена
и се оглежда плахо... все
студени сгради, изстинали пътеки
и язви по прокълнатия паваж,
прашни дири, слепи преки -
такъв е безстрастният пейзаж...
И там, на кръстопът, стаена
под лъчите на отсрещната кола,
от ярка светлина опиянена,
издъхва премазана в калта...© Нели Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Щом е на кръстопът, значи скоро ще има и нова посока.
Поздрави и усмивки, Нели. -
тъжно...Поздрав!
-
Хареса ми! Поздрави!
-
""под лъчите на отсрещната кола"
Колите имат ли лъчи?"
Ами имено де, заблудена е, объркана, незнаеща... мисли си че е слънце... -
"под лъчите на отсрещната кола"
Колите имат ли лъчи? -
Душата ти е прекрасна, Нели!
Сигурна съм, че ще се изправи от калта!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
а относно коментара на Елишка - ако търсехме логика, точен изказ и безметафоричност в едно стихотворение, то просто нямаще да бъде поезия, а просто рими! така продължавай в същия дух! супер си!