Душата ми....
Насред провиснали капчуци.
Всред бивши бели балеринки.
Пред дом със вход заключен.
Край мокри, разкривени снимки.
Свита на кълбо, снижена,
прегърнала свойте страхове,
стои душата ми ранена
и се оглежда плахо... все
студени сгради, изстинали пътеки
и язви по прокълнатия паваж,
прашни дири, слепи преки -
такъв е безстрастният пейзаж...
И там, на кръстопът, стаена
под лъчите на отсрещната кола,
от ярка светлина опиянена,
издъхва премазана в калта...Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени
