16 ene 2008, 14:27

Душата ми....

  Poesía » Otra
1.1K 0 7
Насред провиснали капчуци.

Всред бивши бели балеринки.

Пред дом със вход заключен.

Край мокри, разкривени снимки.

 

Свита на кълбо, снижена,

прегърнала свойте страхове,

стои душата ми ранена

и се оглежда плахо... все

 

студени сгради, изстинали пътеки

и язви по прокълнатия паваж,

прашни дири, слепи преки -

такъв е безстрастният пейзаж...

 

И там, на кръстопът, стаена

под лъчите на отсрещната кола,

от ярка светлина опиянена,

издъхва премазана в калта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страхотно е, Нели!!!
    а относно коментара на Елишка - ако търсехме логика, точен изказ и безметафоричност в едно стихотворение, то просто нямаще да бъде поезия, а просто рими! така продължавай в същия дух! супер си!
  • Щом е на кръстопът, значи скоро ще има и нова посока.
    Поздрави и усмивки, Нели.
  • тъжно...Поздрав!
  • Хареса ми! Поздрави!
  • ""под лъчите на отсрещната кола"
    Колите имат ли лъчи?"
    Ами имено де, заблудена е, объркана, незнаеща... мисли си че е слънце...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...