16 ene 2008, 14:27

Душата ми....

  Poesía » Otra
1.1K 0 7
Насред провиснали капчуци.

Всред бивши бели балеринки.

Пред дом със вход заключен.

Край мокри, разкривени снимки.

 

Свита на кълбо, снижена,

прегърнала свойте страхове,

стои душата ми ранена

и се оглежда плахо... все

 

студени сгради, изстинали пътеки

и язви по прокълнатия паваж,

прашни дири, слепи преки -

такъв е безстрастният пейзаж...

 

И там, на кръстопът, стаена

под лъчите на отсрещната кола,

от ярка светлина опиянена,

издъхва премазана в калта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • страхотно е, Нели!!!
    а относно коментара на Елишка - ако търсехме логика, точен изказ и безметафоричност в едно стихотворение, то просто нямаще да бъде поезия, а просто рими! така продължавай в същия дух! супер си!
  • Щом е на кръстопът, значи скоро ще има и нова посока.
    Поздрави и усмивки, Нели.
  • тъжно...Поздрав!
  • Хареса ми! Поздрави!
  • ""под лъчите на отсрещната кола"
    Колите имат ли лъчи?"
    Ами имено де, заблудена е, объркана, незнаеща... мисли си че е слънце...

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...