LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
1 июн. 2006 г., 14:19

Душата ми без тебе е сиротна 

  Поэзия
841 0 10
Защо се бави толкова години?
Къде отсяда в дните си без мен?
Отваряха ли се врати лениви,
подслон намира ли в дъждовен ден?

Нейде срещна ли очи дълбоки,
да потъваш в тях опиянен?
Ускоряваше ли ритъма сърцето,
при спомен мигновен за мен?

Прескачаше ли прагове високи,
ограбваше ли чувства,
попада ли в любовен плен
и търсеше ли в тъмното пътека,
която да те отведе до мен?

Не казваш нищо, все мълчиш...
Една сълза отронва се самотна,
но с нея сякаш тихичко шептиш:
"Душата ми без тебе е сиротна".

© Росица Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е
  • Здравейте Христо,Мартина и Мая!Благодаря ви за коментарите!
  • Роси, стихотворението ти е много красиво и чувствено, а думата "сиротна" ме стисна за гърлото...
  • Прекрасен стих...
  • На тебе дон Хуан ще каже:
    Не е самотна твоята душа.
    Приятели ти имаш много тука,
    за тебе ще направят чудеса!

  • Здавейте!
    Благодаря за коментарите и оценките.Радвам се,че ви е харесало.
    А на теб Мойсей,благодаря специално затова,че си винаги до мен и ме подкрепяш.
  • Браво Роси... Чудесно си го написала.
  • Градираш въпросите, докато стигнеш кулминацията в последния ред, звучи много докосващо, Роси!

  • Света за теб пребродих
    и най-накрая те открих-
    къде ли не, къде не ходих:
    историята от никого не скрих,
    но ето, че сърцето ти ридае
    и как ли да го утеша-
    о, моето сърце го знае,
    но явно в нещо пак греша?!
  • Има дълбочина.Харесва ми.6
Предложения
: ??:??