Душата ми без тебе е сиротна
Защо се бави толкова години?
Къде отсяда в дните си без мен?
Отваряха ли се врати лениви,
подслон намира ли в дъждовен ден?
Нейде срещна ли очи дълбоки,
да потъваш в тях опиянен?
Ускоряваше ли ритъма сърцето,
при спомен мигновен за мен?
Прескачаше ли прагове високи,
ограбваше ли чувства,
попада ли в любовен плен
и търсеше ли в тъмното пътека,
която да те отведе до мен?
Не казваш нищо, все мълчиш...
Една сълза отронва се самотна,
но с нея сякаш тихичко шептиш:
"Душата ми без тебе е сиротна".
Къде отсяда в дните си без мен?
Отваряха ли се врати лениви,
подслон намира ли в дъждовен ден?
Нейде срещна ли очи дълбоки,
да потъваш в тях опиянен?
Ускоряваше ли ритъма сърцето,
при спомен мигновен за мен?
Прескачаше ли прагове високи,
ограбваше ли чувства,
попада ли в любовен плен
и търсеше ли в тъмното пътека,
която да те отведе до мен?
Не казваш нищо, все мълчиш...
Една сълза отронва се самотна,
но с нея сякаш тихичко шептиш:
"Душата ми без тебе е сиротна".
© Росица Петрова All rights reserved.
