Лорелай (Люляк)
109 142
28 янв. 2008 г., 15:50

Душата ми добро раздава 

  Поэзия » Другая
570 0 3
Душата ми добро раздава

Най-светлото в душата ми е скътано
на топло във дланта ми бяла.
Очите ми от радост са размътени.
Аз искам любовта си цяла
със длан протегната да пръсна,
да скрия мъката в подземия.
В морето синьо да възкръсна.
Ела! Душата цялата вземи ми я!
И грей се с нея, щом усетиш нужда.
Душата своя подарявам.
Вземи я! Никому не е тя чужда.
Душата ми добро раздава.

28.01.08г.
08:50

© Люляк Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И на мен ми напомня...но е хубаво!
  • Рени,благодаря за мнението.
    Не правя тая прилика с нея съзнателно,просто точно в момента пак препрочитам нещата й и здраво са се набили в главата ми : )
    това ми влияе в/у нещата..
  • !!!Прекрасно е!Браво!Поздрав!
Предложения
: ??:??