Лорелай (Люляк)
109 142
Jan 28, 2008, 3:50 PM

Душата ми добро раздава 

  Poetry » Other
556 0 3
Душата ми добро раздава

Най-светлото в душата ми е скътано
на топло във дланта ми бяла.
Очите ми от радост са размътени.
Аз искам любовта си цяла
със длан протегната да пръсна,
да скрия мъката в подземия.
В морето синьо да възкръсна.
Ела! Душата цялата вземи ми я!
И грей се с нея, щом усетиш нужда.
Душата своя подарявам.
Вземи я! Никому не е тя чужда.
Душата ми добро раздава.

28.01.08г.
08:50

© Люляк All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И на мен ми напомня...но е хубаво!
  • Рени,благодаря за мнението.
    Не правя тая прилика с нея съзнателно,просто точно в момента пак препрочитам нещата й и здраво са се набили в главата ми : )
    това ми влияе в/у нещата..
  • !!!Прекрасно е!Браво!Поздрав!
Random works
: ??:??