Душата ми добро раздава
Душата ми добро раздава
Най-светлото в душата ми е скътано
на топло във дланта ми бяла.
Очите ми от радост са размътени.
Аз искам любовта си цяла
със длан протегната да пръсна,
да скрия мъката в подземия.
В морето синьо да възкръсна.
Ела! Душата цялата вземи ми я!
И грей се с нея, щом усетиш нужда.
Душата своя подарявам.
Вземи я! Никому не е тя чужда.
Душата ми добро раздава.
28.01.08г.
08:50
Най-светлото в душата ми е скътано
на топло във дланта ми бяла.
Очите ми от радост са размътени.
Аз искам любовта си цяла
със длан протегната да пръсна,
да скрия мъката в подземия.
В морето синьо да възкръсна.
Ела! Душата цялата вземи ми я!
И грей се с нея, щом усетиш нужда.
Душата своя подарявам.
Вземи я! Никому не е тя чужда.
Душата ми добро раздава.
28.01.08г.
08:50
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люляк Всички права запазени
