Душата ми е музика - Из "Сънуват ли птиците?"
Нощта.
В лилаво сенките рисуват
и цвят на еделвайс
се сипе в теб.
С копнеж, подобно вятър
в косата ти заравям пръсти.
И стон изтръгват устните,
отпиващи от мен,
горещи като извор.
Прегръща те със поглед
тишината,
до болка споделена, вечерта
рисува залез -
тиха нежност…
Със бял воал намята се луната —
а аз докосвам те с коси.
Със трепет на девойка,
донесла стомните до
кладенец,
до теб,
задъхвам се, подобно нива,
копнееща за своя дъжд
И вплитам пръсти с твоите,
изгубвам се в очите ти — небе…
Засвирва тънко повея с цигулка,
душата ми е музика,
щом нотите са писани от теб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Илиева Все права защищены
