adiveil (Нина)
16 1078
4 авг. 2009 г., 17:27

Душата ми и ти 

  Поэзия
3275 0 21

Душата ми разтегна се до скъсване

под тази закъсняла вече ласка.

А грубите ти пръсти я отблъскват -

до дрипавост, до кръв сега я драскат.

 

Но пак е твоя. Твоя до ограбване.

До смърт се бори да не я забравиш...

Вземи я ти. Едва ли ще ми трябва -

със нея аз не знам какво да правя.

 

Вземи я и си тръгвай. Вие двамата

ще бъдете най-хубавата двойка.

Ти - сит от нея, но до пустош сам.

Тя - смазвана от тебе - без упойка...

 

Ще ти тежи. Но няма да я спреш.

Подавай й по залък суха нежност!

И този жест докрай ще разбере,

но твоя ще е пак. До неизбежност...

© Нина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??