Душата ми и ти
Душата ми разтегна се до скъсване
под тази закъсняла вече ласка.
А грубите ти пръсти я отблъскват -
до дрипавост, до кръв сега я драскат.
Но пак е твоя. Твоя до ограбване.
До смърт се бори да не я забравиш...
Вземи я ти. Едва ли ще ми трябва -
със нея аз не знам какво да правя.
Вземи я и си тръгвай. Вие двамата
ще бъдете най-хубавата двойка.
Ти - сит от нея, но до пустош сам.
Тя - смазвана от тебе - без упойка...
Ще ти тежи. Но няма да я спреш.
Подавай й по залък суха нежност!
И този жест докрай ще разбере,
но твоя ще е пак. До неизбежност...
© Нина All rights reserved.
