22 янв. 2015 г., 18:12

„Душата на душата ми“

912 0 7

Душата на душата ми,

писателю,

не ме напусна в търсене на друга.

 

Душата на душата ми

престана

да ме изпълва.

И сега съм куха.

 

Но не защото бе намерила.

И не защото ще потърси.

 

Душата на душата ми

не чувства нуждата да се напълни.

 

Но не защото иска да е празна,

а защото е завършена.

 

Защото преизпълвах нейната самодостатъчност

и тя се пръскаше

от чуждост -

полека ме намразваше

и моето присъствие.

 

За цялостта са задушаващи -

неправилни -

прегръдки от привързаност.

 

Душата ми си тръгна,

оставяйки ме незавършена.

 

Какво е топлината в къщата

за порива на въздуха...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Опасявам се, че е прекалено идейно неясно и прекалено лично, според мен!? Едва пояснението на авторката в коментар леко разсейва неяснотата, а не би трябвало да е така - да е толкова наложително пояснението.

    П.п. Даниелова, но наистина ли понасяте добре клакьорско-ласкателните свръхположителни "автоматизми" на vega666 (Младен Мисана)? Нали добрият вкус и стил би трябвало да включва някаква умереност в похвалите ("зряла и мъдра поетеса" *?... Как звучи в ушите Ви и как се приема от съзнанието Ви това Ваше поетично обожествяване от този човек? Той вероятно би отговорил, че Ви е и критикувал. Ако постъпи така, мисля че това ще е в опита му да възстанови някакъв формален "баланс".

    * А също и в критиките де, затова много се колебая какви метафори да използвам по отношение на уважаемия г-н Мисана
  • Много е добро, признавам те Мисанчо
  • Държа да поясня, че образа не е мой. Малко е преиначен, но не е мой. В оригинал е „на моята душа - душата...“. Спомен от една стена, сега мога да си спомня само съдържанието на стиха. Кой беше авторът, за съжаление - не... Някой?! Дори ще поправя заглавието, така ще е по-добре.
    Благодаря на всички ви, че се отбихте и оценихте!
  • Стихотворение, сякаш написано от зряла и мъдра поетеса. Макар че казва ли ти някой, на колко години е душата на душата?!

    Бъди жива и здрава, Ина и пиши поне така!
  • Оригинална творба, която започва още от заглавието.

    Интересна и леко докосваща философия, но те кара
    да се замислиш!Едно истинско поетично произведение!
    Поздрав и лека нощ!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...