22 ene 2015, 18:12

„Душата на душата ми“

  Poesía
906 0 7

Душата на душата ми,

писателю,

не ме напусна в търсене на друга.

 

Душата на душата ми

престана

да ме изпълва.

И сега съм куха.

 

Но не защото бе намерила.

И не защото ще потърси.

 

Душата на душата ми

не чувства нуждата да се напълни.

 

Но не защото иска да е празна,

а защото е завършена.

 

Защото преизпълвах нейната самодостатъчност

и тя се пръскаше

от чуждост -

полека ме намразваше

и моето присъствие.

 

За цялостта са задушаващи -

неправилни -

прегръдки от привързаност.

 

Душата ми си тръгна,

оставяйки ме незавършена.

 

Какво е топлината в къщата

за порива на въздуха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Опасявам се, че е прекалено идейно неясно и прекалено лично, според мен!? Едва пояснението на авторката в коментар леко разсейва неяснотата, а не би трябвало да е така - да е толкова наложително пояснението.

    П.п. Даниелова, но наистина ли понасяте добре клакьорско-ласкателните свръхположителни "автоматизми" на vega666 (Младен Мисана)? Нали добрият вкус и стил би трябвало да включва някаква умереност в похвалите ("зряла и мъдра поетеса" *?... Как звучи в ушите Ви и как се приема от съзнанието Ви това Ваше поетично обожествяване от този човек? Той вероятно би отговорил, че Ви е и критикувал. Ако постъпи така, мисля че това ще е в опита му да възстанови някакъв формален "баланс".

    * А също и в критиките де, затова много се колебая какви метафори да използвам по отношение на уважаемия г-н Мисана
  • Много е добро, признавам те Мисанчо
  • Държа да поясня, че образа не е мой. Малко е преиначен, но не е мой. В оригинал е „на моята душа - душата...“. Спомен от една стена, сега мога да си спомня само съдържанието на стиха. Кой беше авторът, за съжаление - не... Някой?! Дори ще поправя заглавието, така ще е по-добре.
    Благодаря на всички ви, че се отбихте и оценихте!
  • Стихотворение, сякаш написано от зряла и мъдра поетеса. Макар че казва ли ти някой, на колко години е душата на душата?!

    Бъди жива и здрава, Ина и пиши поне така!
  • Оригинална творба, която започва още от заглавието.

    Интересна и леко докосваща философия, но те кара
    да се замислиш!Едно истинско поетично произведение!
    Поздрав и лека нощ!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...