„Душата на душата ми“
Душата на душата ми,
писателю,
не ме напусна в търсене на друга.
Душата на душата ми
престана
да ме изпълва.
И сега съм куха.
Но не защото бе намерила.
И не защото ще потърси.
Душата на душата ми
не чувства нуждата да се напълни.
Но не защото иска да е празна,
а защото е завършена.
Защото преизпълвах нейната самодостатъчност
и тя се пръскаше
от чуждост -
полека ме намразваше
и моето присъствие.
За цялостта са задушаващи -
неправилни -
прегръдки от привързаност.
Душата ми си тръгна,
оставяйки ме незавършена.
Какво е топлината в къщата
за порива на въздуха...
© Северина Даниелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много е добро, признавам те Мисанчо
-
Държа да поясня, че образа не е мой. Малко е преиначен, но не е мой. В оригинал е „на моята душа - душата...“. Спомен от една стена, сега мога да си спомня само съдържанието на стиха. Кой беше авторът, за съжаление - не... Някой?! Дори ще поправя заглавието, така ще е по-добре.
Благодаря на всички ви, че се отбихте и оценихте!
-С -
Стихотворение, сякаш написано от зряла и мъдра поетеса. Макар че казва ли ти някой, на колко години е душата на душата?!
Бъди жива и здрава, Ина и пиши поне така! -
Оригинална творба, която започва още от заглавието.
Интересна и леко докосваща философия, но те кара
да се замислиш!Едно истинско поетично произведение!
Поздрав и лека нощ! -
"За цялостта са задушаващи -
неправилни -
прегръдки от привързаност."
Интересно...
-
Имаш много добри попадения,Ина! И върху дължината си поработила! Браво, момиче!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
П.п. Даниелова, но наистина ли понасяте добре клакьорско-ласкателните свръхположителни "автоматизми" на vega666 (Младен Мисана)? Нали добрият вкус и стил би трябвало да включва някаква умереност в похвалите ("зряла и мъдра поетеса"
* А също и в критиките де, затова много се колебая какви метафори да използвам по отношение на уважаемия г-н Мисана