„Душата на душата ми“
Душата на душата ми,
писателю,
не ме напусна в търсене на друга.
Душата на душата ми
престана
да ме изпълва.
И сега съм куха.
Но не защото бе намерила.
И не защото ще потърси.
Душата на душата ми
не чувства нуждата да се напълни.
Но не защото иска да е празна,
а защото е завършена.
Защото преизпълвах нейната самодостатъчност
и тя се пръскаше
от чуждост -
полека ме намразваше
и моето присъствие.
За цялостта са задушаващи -
неправилни -
прегръдки от привързаност.
Душата ми си тръгна,
оставяйки ме незавършена.
Какво е топлината в къщата
за порива на въздуха...
© Северина Даниелова All rights reserved.
*?... Как звучи в ушите Ви и как се приема от съзнанието Ви това Ваше поетично обожествяване от този човек? Той вероятно би отговорил, че Ви е и критикувал. Ако постъпи така, мисля че това ще е в опита му да възстанови някакъв формален "баланс".