Patrizzia (Надежда Ангелова)
2093 18288
10 июл. 2021 г., 05:33

Душата на хляба е бяла 

  Поэзия » Любовная
346 9 8

Ще си тръгнеш среднощ. Аз по пътя светулки ще пръсна,
всеки камък ще скрия с копринено нежни треви.
Ще помоля Луната : Недей, не заспивай, до късно!
Взел тъга за изпът, ти не спирай и просто върви!

 

Ще излея от трите си с обич нашарени стомни
и последната капка от мъка мълчана вода.
Да забрави сърцето, защото не трябва помни,
просто следвай пътеката и си върви, по реда.

 

И каквото да чуеш в нощта, ти недей се обръща!
Ще проплаче ли призори совата тъжно в съня?
В който нашият дом ще осъмне – порутена къща.
Нито теб, нито себе си, нито живота виня.

 

Просто тъй си върви и душата на хляба е бяла,
но последния залък, на прага, пелин е – горчи.
Всяка обич си има, любими и край и начало.
Всеки носи в душата си две нажалени очи...

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, Щурче. LY!
  • "Всеки носи в душата си две нажалени очи..", но с едното се усмихва пред хората! Поне с едното!
  • Благодаря ви, от сърце! Аз от 30 години хляб не ям, сенсей, но обожавам просеник.
  • Бял хляб ми е забранен, карам на типов, макар да не си падам по тъмни брюнетки.
    Вдигнат палец!
  • С всички преди мен!
  • Образно казано, философски късчета красота и метафори има в този лиричен пейзаж на живота и любовта!
    Труден е последния залък на хляба!
    Човек не може да се промени в биологичен смисъл:"...и добре да живее, умира сам "!
    Поздравления за творбата, Надежда!
  • Колко тъжно, а в същото време, прекрасно творение, Наде, а тези нажалени очи! Животът е най - странното изпитание, за човека!
  • Каква Поезия само!!!🌹 С дълбочина, преливаща от чувства и с душа, бяла като хляба!💕 Поздравявам те, Наденце!
Предложения
: ??:??