Ще си тръгнеш среднощ. Аз по пътя светулки ще пръсна,
всеки камък ще скрия с копринено нежни треви.
Ще помоля Луната : Недей, не заспивай, до късно!
Взел тъга за изпът, ти не спирай и просто върви!
Ще излея от трите си с обич нашарени стомни
и последната капка от мъка мълчана вода.
Да забрави сърцето, защото не трябва помни,
просто следвай пътеката и си върви, по реда.
И каквото да чуеш в нощта, ти недей се обръща!
Ще проплаче ли призори совата тъжно в съня?
В който нашият дом ще осъмне – порутена къща.
Нито теб, нито себе си, нито живота виня. ...