Душата на поета

Душата на поета е като птица,

не можеш я затвори в клетка.

Тя все ще иска да излита,горката,

високо в небето и ниско в житата.

Душата на поета търси Любовта,

вдъхновение, страст, когато е обичана.

А колко тъжно е когато остане сама,

бори се, блъска се, лутане се в самота!

Душата на поета когато намери Жена,

тя литва високо, твори, ниже слова!

Ако разбере, открие поетичната му душа,

тя ще бъде най-щастлива жена на света!

Душата на поета е ранима всякога,

лоши хора, лоша дума нараняват я веднага!

Защо бе хора? Какво направила ви е  тя?

душата на поета, разбира я само истинска Жена!